Sic transit gloria Jeleva

Срамно! Срамно и обидно е някак си за нас, които се опитваме да говорим с цели изречения. Направо потънах в земята и сега от там ви пиша.
Даже мислех и да не ви пиша. Щото съм сигурен, че вие изпитвате същото. И сте добили същото впечатление, като мен. Но ще го изложа, за да се убедите, че сте прави.
Желева не успя да се защити и да опровергае съмненията за конфликт на интереси. Може да е чиста като сълза, но остави впечатление за добре познатите балкански тарикатлъци. И сега ще я проучват допълнително. Уж, де…
Ама май не е сълза. В залата каза, че фирмата „Глобул консулт” нямала никаква дейност, подала била „нулева декларация”, че тя никога не била собственик на тая фирма… А след препитването на въпрос на чужд журналист (българските бяха като попарени и един не посмя нищо да пита!) продала ли е и за колко фирмата си, тя отговори: "Не помня, но сумата не беше голяма".
Справка в Търговския регистър показва, че на 9 април 2009 г. госпожата, в качеството си на едноличен собственик, е прехвърлила дяловете си на две лица по номинал (5 000 лв.) Просто недоумявам как можеш да лъжеш за нещо, дето го има черно на бяло в публичен регистър! Па ти си в Европа, бе, ало, не в Бедрок! Както справедливо отбеляза моя млад приятел Владо Шопов, „Има фундаментална разлика между правенето на политика в Европейския съюз и в България".
И ония перфидни копелдаци, като я видяха как се опитва да се изсуне като мокра връв, естествено я разпънаха на кръст. Даже не на кръст, ами на петолъчка, както казваше покойният Милко Калев Балев.
Но истинската трагедия настъпи, когато почнаха да й задават въпроси по същество за бъдещата й работа. Проактивност (каквото и да означава това) и отиване на терен – това повтаряше на всеки въпрос. Без да искаш се сещаш за Мирча Кришан и краставицата. Каквото и да го питат, той го извърта и почва за краставицата, която е от семейството на тиквата и съдържа 98% вода… Ама не от семейството на Тиквата! За Конго, Афганистан, Судан, Зимбабве, Аденския залив… „Ще ида на терен…” Отиването до Аденския залив е малко проблематично, щото той не е там, дето госпожата смята. Добре, дето вика Станимир, че не я питаха за Нубия, па да каже, че и там ще иде на терен, та хептен да се разкаля теренът…
А това, дето рече по едно време, че би било хубаво да знаем предварително сценариите на кризите, още не мога да го смеля като как ще стане.
Само да вметна като стана дума за краставицата. Тя наистина съдържа 98% вода. И затова в 100 гр. краставица има едва 16 калории. Обаче знаете ли колко вода има в мозъка? 80%! Колегите от „Труд” веднъж написаха, че били 99%. И от вчера съм склонен да им вярвам. В смисъл, че има мозъци, които са гола вода. И 1% желатин за връзка, за желиране.
Цялото препитване мина с общи лафове и много гафове. Даже евродепутатката от ГЕРБ Мария Неделчева можа да каже за представянето скромното: „Задоволително”.
И изобщо както написа един пич във форума на „Сега”, „видя се разликата между баронесата и мутресата”. Малко е крайно, но не е невярно. Пак от тоя форум ще взема няколко оценки за английския, на който се изнесе представлението. Едни го определят като „бъгав” (компютърджиите знаят що е то), други казват, че не станало ясно дали малкото английски й пречи да каже каквото знае, или обратно.
Не мога да съдя колко й е английският, но видях, че по едно време й свърши и тя мина на български.
Като крайно комисията по изслушването прехвърли горещия картоф на Барозу. Той обаче не е от вчера и картофът сигурно вече е на Калотина. Какво ще правим, не знам. Един вика: „Христо Стоичков - еврокомисар!” Може, България над всичко, да живей Стоичков! А защо не Бербатов, тъкмо чувам, че щял малко да се поосвободи. Други предлагат Фидосова. Също добра кандидатура. Ако, разбира се тая работа с дограмата на НС не излезе вярна.
Изобщо напреде пропаст, назаде вълци. Бойко вика, че имало и "по-трагични" кандидатури за еврокомисари от другите държави. По-трагични може и да е имало. Но ако питате за по-комични, ще трябва да ви разочаровам. Комичното почва там, където един обикновен човек почне да се прави на особен. На проактивен…
Сега комисията е изправена пред тежка дилема: Дали да ни върне Румито и по тоя начин да ни издигне до европейските критерии, или да я приеме и да слезе до балканския тарикатлък.
И мен вчера ме беше яд на тия, дето я натопиха. Но я си представете, че беше станала комисар и тогава некой западен журналист случайно разрови тая история?
Да, „тъжен ден, камбани бият…” Да беше жив дедо Вазов, па да се съберем под балкона му заедно да поревем!
Отиде си Румяна Желава, отиде си преди още да даде пълни доказателства за политическия си и дипломатически гений. Най ми е жал за Бургас и неговите трудови хора. Не трябваше Бойко да им причинява това. Толкова ли нема в бандата кадри некой по-кадърен?!
И сега какво ще правим, като ни я върнат. Зер може, след като цял свят разбра каква куха лейка е, че и лъжлива, пак да седне в креслото на дипломат №1?
Исках да кажа, че не бива, а то, че може, скоро ще се убедим.