9/21/2009

Интервю пред "Шоу"

(Извинявам се ако има правописни грешки, но сега нямам време да го редактирам.)
-Напоследък се бяхте поизгубили. Затова първо искам да ви поздравя за това, че имаме възможност да четем “Из делниците на един луд” във Фрогнюз. Как преминахте в екипа на Фрог?
-С Огнян Стефанов се познаваме отдавна, работили сме заедно в „Новинар”. Той не веднъж ми е казвал, че е фен на „Лудия” и беше естествено да пиша вън Фрогнюз. Но съм само автор.
-За последно работехте в „Експрес” и „Монитор”. На едно място споделяте:” Първо ме пратиха месец и половина в отпуск, за да не преча на предизборната кампания на „нашето момче” Станишев.” Бихте ли споделили как точно вие сте пречил?
- Няма нищо особено за споделяне. В навечерието на изборите ме извика Ирен Кръстева и ми каза: „До сега те оставях да пишеш както го разбираш, но нещата стават сериозни, залогът е много голям. Ако не можеш да пишеш правилно, излез в творчески отпуск”. И аз излязох. Макар и с някои уговорки, мисля, че тя постъпи мъжки. Но искам да ме разберете правилно. Не става дума за някакъв героизъм, а по-скоро за прагматизъм. Аз си вадя хляба с писане. И ако „Делниците …” имаха някаква популярност, то тя се дължи на това, че д-р Филипов си позволяваше да се шегува с всички и всичко. Да почна да се кълча и да угаждам на властта, това е творчески суицид.
-"После пък направо ме забраниха, за да не преча на афилиацията на нашето ново момче – Бойко Борисов"?!
-След изборите, по някаква уговорка на високо място, Кръстева беше отстранена и Пеевски пое вестниците. И спря още първия ми текст за „Монитор” без обяснения. В него не пишех нещо Бог знае какво за Бойко: „Популист ли е Бойко Борисов. Популизмът е приказка, разказвана с користна цел. Приказката е налице. Остава да разберем каква е целта.” Въпросчета задавах само. И напомнях стари истории. Как подкрепящият ГЕРБ Сидеров наричаше Бойко „слугинаж”, „ибрикчия”… Текстовете са качени в блога ми, можете да ги видите. И аз наистина нямах друг вариант, освен да попитам накъде е вратата…
- Нека разкажем на читателите за новите медийни босове и за статуквото, което те налагат на медийния пазар. Защо определяте “Нова медийна група”, ръководена от Ирена Кръсева и Дилян Пеевски, като „приветливо” място за работа.
- Ходили ли сте някого в ИПК „Родина”? Представям си, че точно така изглеждат фермите за бройлери в Америка. Виждаш слънцето само, когато отидеш до тоалетната, щото тя има прозорец към света. В редакциите цари изповедален полумрак… Но това, което го прави да изглежда почти до сущ като долната земя, е духът, който витае там. Блъсков като че ли им продаде не само вестниците, но и атмосферата. Особено гадно стана като Пеевски пое пресгрупата. Страшно потискащо е да гледаш как някакви хора тичат нагоре-надолу пребледнели от страх. Особено така нареченото ръководство.
- Защо сравнявате Пеевски с “Победоносцев”?
- О, това е една многопластова метафора. В личен план е ирония за нашата несъстояла се творческа дружба с Пеевски. Нали знаете, че Победоносцев е чел и преправял цели глави от „Братя Карамазови” на Достоевски, други направо е изхвърлял. В по-широк план - Константин Петрович дълги години е бил оберпрокурор на всерусийския синод – човекът, чрез който императорът осъществява ръководството си над църквата и нейните пасоми. Кой е императорът в нашия случай? Ще ви дам жокер. Докато бях в „Монитор”, инструкцията гласеше: „За Бойко или добро, или още по-добро.”
След това, както Победоносцев не е разбирал куриозността на името си, така и Пеевски… Да не правим по-дълбоки паралели между буквалния парицид в „Братя Карамазови” и преносния между син и баща Пеевски. Всъщност, бащата се е прекръстил, както знаете, за да не го свързват със сина му…
-Интересно е да сe разкаже за това как Победоносцев прави (съсипва) вестници, как той всяка вечер чете страници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре” И това е същият този човек, който казваше на Бойко - Боко Тиквата преди изборите!?
-Е, никога не съм присъствал на този ритуал. Всъщност, никога не съм се виждал и запознавал с Пеевски. Съдя по това, което връщаше, сваляше. Наблюдавах следствията на неговите разпореждания.
А за съсипването… „Експрес” вече е съсипан, „Монитор” е на шейната, „Политика” е на командно дишане. За да не отегчаваме читателите, ще го кажа образно. Представете си ситуацията, в която Пеевски са го турили оператор на Големия адронен колайдер. Как мислите, дали ще възпроизведе сътворението, или разрушението? Ще поръчака тук и там и най-вероятно накрая „Големият взрив” да му отнесе човката… И на всички край него.
- Може ли да разкажете за атмосферата в редакциите на Делян Пеевски, за онзи страх и автоцензура които смразяват лицата на колегите? Носят се митове за това как журналистите са унижавани, но и как самите журналисти приемат унижението. - Знаете ли как уволняват там? Просто ти спират електронната карта и ти като не можеш да влезеш в ИПК се сещаш, че си уволнен. Няма предизвестия, няма договори, няма компенсации, на много от уволнените не изплатиха дори изработеното. Главната редакторка на „Експрес” Данка Василева и директорът Евгени Петров един ден просто не ги пуснаха в комбината и те така разбраха, че са уволнени.
-Защо българският журналист приема да бъде унижаван?
-Вероятно няма самочувствие. Как беше онзи филм – „Няма място за старите кучета”… Напълниха редакциите с младежи, защото те се управляват много лесно. И не познават друг начин на правене на вестник. Погледнете какво стана с колегията. Колко емблематични имена я напуснаха, или просто престанаха да пишат.
Пък и няма изход. Къде да отидеш, къде е много по-различно? От трън та на глог, че е по-висок… Като напуснеш Пеевски, ти си затваряш вратата за работа в три национални всекидневника и един седмичник. Поне. А ако е вярно, че ще купува и вестниците на ВАЦ, да работиш за Пеевски става почти безалтернативно.
А и кризата допълнително генерира страх.
-Защо става така, че “Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство”, както казвате? -От една страна, новопокръстеният, прозелитът, винаги е по-ревностен, защото трябва да се доказва пред новия бог. С коленопреклонни молитви да изкупи предишните си хули срещу него. Да покаже, че е бил заблуден и затова е вярвал в грешния, в падналия бог.
Освен това време е вече да забравим либералните илюзии, че държавата е разделена от частния бизнес. Не, не е! И става все по-важен фактор в него.
-То е ясно, че падналият се налага най-лесно. Това сякаш потвърждава правилото, че падналия няма приятели журналисти… Това не е ли жалко, а и гнусно? Може ли да се даде примери за това?
-Да, падналият няма приятели журналисти. А като гледам какво става в БСП, той няма и другари и съратници. Погледнете ги червените канибали! Глутницата изяжда Алфа-та, водача, на всеки десетина години. Всъщност, това са библейски сюжети. Не сме измислили ние нито „Осанна”, нито „Разпни го”.
Проблемът не е в това, че падналите политици нямат приятели журналисти. Проблемът е, че журналистите изобщо си позволяват такива приятелства. Журналистът трябва да стои на благоприлична дистанция от политика. За да може да пише за него и дейността му без лична симпатия, родена на чашка.
-Аз не мога да си представя, че Пеевски е толкова луд, че да се е зарекъл да ви гони до дупка. Нима наистина е казал, че ще купи всички вестници (медии) в които работите? С какво толкова застрашавате детето-чудо?
-Не твърдя, че е страх. Това е ваша интерпретация. Става дума по-скоро за отмъщение. Един ден след като напуснах „Монитор”, в „Шоу” излезе текст, в който подробно се разказваше какво се случва и ще се случва в пресгрупата. И той решил, че аз съм информатора. Та по този повод казал да ми предадат, че съм трайно безработен. И трябва да ви кажа, че човекът си държи на думата. В два централни вестника, с които бях започнал разговори, внезапно и едностранно прекъснаха комуникацията.
И освен това нашите отношения с него имат предистория. В рубриката си съм си позволявал да пиша разни неща за него (както и за всички, които са се оказали в обществения фокус), които няма как да му харесват. Че изглежда като „правен в час по трудово”. Ми той наистина така изглежда, какво съм виновен.
Ако зависеше само от него, вероятно щеше да ме изгони още когато купиха „Експрес”. Но Ирена Кръстева много харесваше писанията ми. Даже през август 2008 г. ме канеше да отида в „Монитор”.
Ще отворя една скоба. С Кръстева се разбирах. Тя не пипаше текстовете ми, оставяше ме да пиша както мисля. Само два пъти ми е давала „напътствия”. Веднъж ме помоли да не закачам Бареков. Когато бях написал, че той при оргазъм вика собственото си име. Бареков е в някакви специални отношения с Пеевски, даже чувам, че Дилян щял да спонсорира новия му сайт. И вторият път беше за Орешарски – когато се правеше сделката НАП-ИПК. Орешарски си беше турил главата в торбата за тая сделка. Но това не попречи на „Монитор” оня ден да напише: „Орешарски скрил 6 доклада за кризата”, цитирам по памет.
-Как и с какво платихте за това, че сте писал че Пеевски е правен в “час по трудово”?
-Това „платихте” е много драматично. Просто това беше повод за поредния ми скандал с Юлий Павлов, след който той ме свали от поста първи заместник. Ние с него често си крещяхме. Някак си не успях да го приема този смешник за издател. Бях го кръстил Бутафорко и така си остана. Тези, които му симпатизираха малко повече, му викаха Буфи на галено. Побесня, когато още в началото написах един текст – „За манталитета на мангалитета”. Той искаше да спазваме етичния кодекс на BBC. Откъде ли беше научил за него. Сигурно Данка му е казала. За социолозите сме си крещели, за какво ли не. Когато ни съобщаваше, че с браточката му са ни продали, една колежка го попита дали ще си получим заплатите. А той знаете ли как й отговори: „Аз не знам дали ще си взема ДДС-то, вие ме питате за заплатите”. Много измислен човек.
- Защо според вас му беше необходимо на Любо Пъпката да си купува медии?
- Не, той не си е купувал, той си направи. В купуването няма такава далавера, както в правенето.
Достоевски казва, че истината е достъпна само ретроспективно. Та чух от няколко източника, че Любо Пъпката си е купил скъп имот в Кан. И съвсем не го пази в тайна, напротив, показва наляво и надясно снимки. Значи това е имот, към който проф. Кушлев не би могъл да прояви нездрав интерес. Юлий Павлов пък вече разхожда новата си жена (старата на Евгени Дайнов) с лъскав мерджан из София. А беше скъсан като карпатски вълк, когато се запознах с него през далечната 1994 г.
Вероятно не само Пъпките са останали доволни от сделката.
Нали знаете, че когато се перат едни пари и двете страни имат далавера?
- Пишете, че Ирена Кръстева има чудната дарба да се обгражда със „счупени” хора, бивши журналисти в напреднала фаза на ехолалия…
- Ехолалията е болестно състояние, при което човек се държи като ехото – повтаря всичко, което му се каже. Като европреговарящите, на които в ЕС казваха „йесмени”. „Шефке това…”, „Шефке онова…” Тя не можеше да вземе думата от тях, за да каже колко е тъп Бойко… А сега с удоволствие дирижират одата на възхвалата… Никого не обвинявам. Средата е токсична. Много е трудно да минеш през месомелачката на Блъсков и да си останеш ти. А там цялото ръководство е минало през тази месомелачка.
-Мислите ли, че медиите от само себе си полегнаха на Бойко?
-Като изключим Пеевски, на когото му се наложи по жизненоважни причини, за другите не просто мисля, а имам и доказателства. В редакцията на един ежедневник директно ми казаха, че ако се споразумеем да работя за тях, ще трябва да внимавам какво пиша за Бойко. Защото те по-рано подкрепяли БСП, но червените ги излъгали, не насочили никакви търгове и реклами към тях. И сега много се надяват, че Бойко ще го направи. Може и да го направи. Но си спомням, че докато е тренирал таекуондо, колегите му са му викали „Бойко ларжа”, щото бил много стиснат. Макар че човек е различно стиснат за своето и за държавното. Знам, че ви правя страшна скомина, но не настоявайте да ви кажа името на вестника.
-Може ли да се смята, че сега има договорка между Пеевски- Доган- Бойко (за каквато и вие намеквате)?
-Не го намеквам, казвам го. И смятам, че е вярно. Но вероятно с Доган. Пеевски е малякът в тези отношения, няма кой да се договаря с него. Години наред живеем с усещането, че ДПС е политически организирана мафия, върху това наше усещане беше изградена и кампанията на Бойко. И какво? Къде са обръчите, къде са далаверите на Емел Етем, заменките на гори, къде останаха безобразията на турските феодали в смесените райони? Дори мисля, че няма да доживеем да бутнат и прословутото барбекю на Доган… Да, барбекюто е чудесна метафора.
-И тази договорка дали е само за пакета от медии или може да бъде и по отношение на други “пакети”?
-Естествено. Бойко трябва да е по-луд от Янето и Волен, за да се остави на тяхната подкрепа единствено. Ако те го цакат сега (въпросът е само кога, а не дали), той има голям шанс да се върне със собствено мнозинство, но след година-две упражняването на властта, неизпълнението на някои неизпълними обещания, ще изруча рейтинга му. И тогава ще има нужда от гласове, от подкрепа.
-Кой има интерес българската преса да бъде съсипана и "барековизирана"?
-Не мисля, че това е някаква съзнателна конспирация. Много фактори действат - политици, ченгета, главни редактори, дори и редови журналисти, които срещу пари са готови да напишат всичко за всички… Мисля, че няма да издам тайна, че в медиите се разтикват доста мръсни пари.
-Споделяте, че навремето Блъсков ви е давал свобода да тълкувате обществения и политическия живот?
-Да, така е. За тези 5 години, в които съм публикувал „Из делниците…” в „Монитор”, само веднъж ме попита:”Абе, какво си писал за Лучано, та реве?” И толкова. Блъсков винаги е бил в приятелски отношения с Бойко. Но в „Монитор” съм писал например, че „Бойко притежава простотата на понятие” (по Камю). Просто Блъсков е професионалист – вестникар. Ако нещо е полезно за вестника му, не го бъзика. Казвам вестникар, не журналист. Защото като журналист той пише толкова нескопосно, колкото и Тошо Тошев. Книгите на Тошев, там за Жан, Иван, лъжата, са най-голямото удоволствие, което човек може да си достави облечен. Блъсков поне нямаше писателска мания. Но Блъсков го хвана жълтата болест, обсеби го парата, той не виждаше вече хора, а ходещи банкноти. Когато реши да продава вестниците си, вече не се интересуваше какъв вестник ще остави на купувачите. И реши да си икономиса няколко заплати, включително и на заместниците си. В крайна сметка той разгони всичките си съдружници, та някакви наемници…
-Блъсков няма ли пръст в съспипването на българските медии?
-О, тази тема е дълга и широка… То е въпрос на сравнение, но Блъсков и Тошев са направили най-много за днешното дередже на вестниците и на журналистиката като цяло. Ще ви дам един пример само. Нали помните те дълго си развяваха взаимно бельото из вестниците си? Изумяхме, когато веднъж Блъсков се обади от някъде и пусна заповед по гарнизона: „От днес за Тошо Тошев като за умрял – или добро, или нищо.” После от колеги от „Труд” разбрах, че Тошо го е развеждал като мечка из редакцията, та всички да видят, че му е отишъл на крака. Предполагам, че причината беше, че Блъсков тръгна да превзема СБЖ и имаше нужда да затвори фронта с „Труд”. Не съм проверявал изрично, но мисля, че Тошо никога не написа: ”Блъсков слага ръка СБЖ” или нещо подобно.
Блъсков вкара и ВАЦ, и Нова медийна група в българските медии. Но не това е най-големият му грях. Блъсков, Тошев и Паметника на българската журналистика пречупи духа на българския журналист, доколкото го имаше. На крачка зад тях е дългогодишният главен на „Стандарт” Юлий Москов. На него се приписва сентенцията „По-добре дъщеря курва, отколкото син журналист”. Което издава дълбокия му „респект” към професията.
-Казвате нещо много интересно за Блъсков : ”Не му стигаше да си изработиш парите, а искаше и да си ги изстрадаш”? По такъв начин изстрадвахте парите си при Блъсков?
-Не, не ни е биел, да не си помислите… За 6-те години, през които съм работил при него, само веднъж перна един зад врата на един страньор, но то беше по-скоро приятелска „мастика”. Имам предвид психическия тормоз. В тази област Блъсков е много изобретателен. Доставяше му някакво странно удоволствие да наблюдава падението, той го предполага във всеки и после държи да си докаже, че е бил прав. Блъсков е от този тип хора, които самонаблюдението е превърнало в завършени мизантропи. Правеше ранни планьорки (примерно сутрин в 9), екипът нареден прав до стената, той стои на стола махмурлия, зъл като смъртта и така колкото му е кеф. Викове, истерични крясъци, обиди… Такива работи.
-Какво мислите за новия медиен проект “Галерия”? Вестникът е супер скъпо занимание. Възможно ли е журналисти да теглят кредити и да правят седмичник както твърди Патрашкова?
-Ако трябва да сме точни, Патрашкова по „Хоризонт” каза, че ще го правят с лични спестявания, а Зоя разказа версията за кредитите. Да, вестниците са скъпо начинание и изискват много пари, „дълги” пари. Особено вестник, който няма да разчита на реклама. Първите им приходи от продажби са отложени с месеци назад във времето. В началото пазарът трябва да се затрупва , без оглед на продажбите. Като гледах по масите, те са тръгнали с много амбициозен тираж. Освен това нищо не гарантира бърз успех. Инерцията още дълго ще крепи „Уикенд”, който те клонират. С две думи – не вярвам. Но кой ли вестник у нас е с прозрачно финансиране. Колкото до „Галерия” подозирам, че причините да се крие финансирането са малко „по-невинни” от обществена гледна точка.
- “Галерия” се обяви за единствения опозиционен вестник на родния пазар. Не ви ли се струва обаче, че “Галерия” е една добре отгледана от Бойко “опозиционна преса”?
- Както казваше Георги Мишев, ако не се лъжа, живеем във време, в което всеки е такъв, за какъвто се обяви. А дали е отгледана опозиция, ще си проличи много скоро.
-Ето виждаме как Бойко е отново герой в “Галерия”- от интервю разбираме, че Бойко е казал на Весела Лечева, кой е стрелял по мъжа й… Изобщо пак Бойко за пореден път е супергерой – но този път в една самобоявила се опозиция преса. Е това вече не е ли первезрия?
-Е, може да е наистина така, те какво, да излъжат ли? Мен на този етап ме смущава само заглавието – „Галерия”. Всички знаят какво е „Галерия”, а също и, че Зоя тогава не беше от нашата страна на чертата. И тук, мисля, че няма място за никаква ирония или самоирония. Ако се сетим какво се случи на Оги Стефанов, хуморът е направо морбиден…

2 comments:

Anonymous said...

Браво, Док! Казал си някои истини за "Експрес"... За съжаление бабинка и дебелото й синче разбиха едно симпатично вестниче, с много готин екип!

sea.woman said...

Поздравления и от мен! Интервюто наистина е много интересно!
Автошкола