6 март 2009 г.

Замминфин Любо Дацов се похвалил, че управляващите имат подготвени няколко сценария за развитие на икономическата криза. Това е много добре. Дано само не са три сценариите. Щото имам суеверен страх от числото три. Винаги си спомням прислужницата на Швейк, госпожа Мюлерова, която имала три сценария (ключа) за тоалетната, ама един път се насрала в коридора…
Та ще бъде малко неудобно ако правителството се… Още повече, че става дума за прогностични сценарии. Сега чета една много интересна книга – „Черният лебед” на Насим Никълъс Талеб. Забелязах, че и модерният поет Ани Илков я чете и редовно я цитира във в. „Седем”.
Човекът хилядолетия си е мислил, че всички лебеди са бели, докато не се открива Австралия, където има и черни. В смисъла на Талеб ние, водени от "епистемологична арогантност", вземаме решения и правим планове на базата на невежеството си, а животът се забавлява да ни опровергава.
Ей, ама този Ани Илков верно е много модерен. Той е асистент в СУ-то. Но не всички го разбират. На връх 3-ти март в Часовете имаше интервю с Никола Инджов. Според него оня чешки занаятчия, който изобрази България като клозет, бил вдъхновен от съвременната българска поезия и белетристика. Цитира като илюстрация следното стихотворение на Ани:
Два дни след като ебал
разбрал че фанал спин и че умрял
…
има небеса
където на ебача е простено
там женски божества навярно
кур въртят върху вретено…
На вретено? Не беше ли на вилица? И как му е простено, като му е на вретено? Не разбирам аз така прошката! Както и да е…
Но пък, от друга страна, тоя Никола Инджов много назадничав ми се вижда. Ето какво казва за „Естествен роман“ от Георги Господинов, за който българската преса изписа кофи мастило и, който е преведен на доста европейски езици: „Естествен роман“ разказва не само за клозетната фауна, но и за „миризмата на гаджето, което сере пред тебе“. Цитат, драги ми читателю.”
Тоя Инджов просто е изостанал от времето. „Подритнал го е векът”. Така се пише сега. И наглед сериозни издания експлоатират сексулната тема. Оня ден „Труд” писа: „Германският посланик се сдоби с рога”. Което не подхожда на германски вестник. Освен ако не са искали да отбележат, че снабдяването на посолството е читаво и не хранят Негово Превъзходителство с евтинджок от палмово масло, а с истинско сирене поради което той е добре с калция. От снимката се виждаше, че са червени, което пък показва, че и с витамините е добре…
Или пък друг пример - младата журналистическа надежда, носител на „Черноризец Храбър” Калин Руменов от „Новинар”: „Колко време трябва да чакаме за нормално алиби при внезапна раздяла с топмениджмънта на данъчната система. Засега разполагаме единствено с констатацията на Станишев, че обругаването на НАП е атака срещу националната сигурност. Нямаме нужда от изпълнителна власт, която стига само до този извод. Всички знаем, че морето е синьо. Но сме любопитни да разберем цвета на лайното, което плува в него.”
Е, цветът… Какъв ли пък може толкова да е цветът…
Въпросът изобщо не е в цвета, а в това, че всяко време си иска изразните средства. В Пловдив тръгнал нов сайт podtepeto.com, в който Ванко 1 е колумнист. „Всеки ден люта рима”, „ще сваля на всички грима”, „ни кмет, ни поп, ни БОП, ще избягат от нашия хип-хоп”. Като начало хванали кмета със суперлуксозен часовник. Не чак като на дедо Николай, но също луксозен - “Картие”, модел Extra large от линията Сатнос 100. Подобен на тоя на Станишев, но не толкова скъп. Само за $8 800.
И като сме я подкарали на литературни теми. Румен Петков, един друг и още един откупили писмо на Рейгън до Съюза на българските писатели от 1986 г. и го подарили на шефа на съюза Петев. В него Рейгън собственоръчно бил написал на български с латиница” Bog da vi blagoslovi!” И Румен вика: „Фактът, че в онези години, през желязната завеса се пращат такива писма, е достатъчно показателен за ценностите, които е излъчвал СБП…” А Любомир Левчев определил връщането на писмото като „един от най-символните знаци, виждан в последно време”. Самият Левчев е много „символен” и сам по себе си е доказателство за ценностите, които е излъчвал СБП по онова време. Според същия Инджов, той целувал ръцете на Тодор Живков в „буквалния смисъл на думата”.
И изобщо, дето викат на мрачния Албион, „same shit, different day”…