12/01/2008

1 декември 2008 г.

Едно от първите неща, които съм си записал в далечната 2002 г., когато чух за пръв път камбаните на "Св. Ал. Невски" в главата си, усетих се не сам и почнах да си водя дневник, беше: "Птицата червен ангъч люпи яйцата си в лисича дупка. Това съжителство между жертва и хищник се нарича протокооперация. Ангъчът влиза в лисичата дупка, когато и лисицата отглежда своите малки. Така птицата е защитена от други хищници и се отплаща на своята "хазяйка", като я пощи. И при хората често се среща. НДСВ - БСП си е направо протокооперация. Не е ясно обаче дали някой снася, или само се пощят."
Вече е ясно. Пощят се. Нещо, което никак не се харесва на колегите от Европейския съюз. И те ни спряха парите.
Кетрин Дейт вика: "Не искаме сензационни резултати, свършете поне нещо."
Лицемерие! Те ако искаха, щяха да намерят нещо свършено. Лани имах един такъв студент. Нищо, за което да се хвана и да му пиша три. Накрая му викам: Кажи поне каква дисциплина съм ти преподавал! Не знае. Кажи как се казвам поне, бе! Пак не знае. Добре, кажи ти как се казваш! Слава Богу, знаеше. Когато човек иска...
През 2004 г., когато Мони Паси се фукаше, че ще има "десет сватби и поне един годеж", демек, че ще ни поканят за ЕС, отбелязах, че тази сватбарска метафора ме притеснява. В смисъл да не се окажем пак от страната на булката. Щото откак се помня, все сме от ебаната страна. За нас все е петък. Защо петък, ли?
Един игумен развеждал млад монах и му показвал манастира. Завел го в една стая, пълна с ядене. Тук, синко, можеш да идваш и да ядеш колкото и каквото си искаш всеки ден, освен в петък. После го завел в друга стая, пълна с поркане. Тук можеш да пиеш каквото ти душа сака всеки ден, без петък. Третата стая била пълна с дрехи. Тук, синко, можеш да идваш всеки ден и да обличаш каквото искаш, само в петък не може. После в четвъртата стая в един долап имало едно дупе. Тук, синко, можеш да идваш и да чукаш всеки ден, без петък.
На младия монах много му харесало, само не разбрал едно: "Отче, защо в петък не мога да ползвам тия блага?" Защото, синко, в петък си дежурен по долап.
Та затова за нас е все петък. А си представяхме ЕС като ядене, пиене и на всичкото отгоре и нещо отдолу... И никой не ни съобщи, че за долапа...
Станишев реве като шотландско пони: "Няма да се примирим!" Чест му прави, че единствен той от лидерите на триадата обяснява как са ни преебали гадните европейци. Величеството, научавам се, отпътувало за Мароко, на фестивала на берберските племена. (Ако помните, младенецът Симеон Хасан се кръсти на името на починалия крал на Мароко.)
Ей, чакайте да ви кажа. Оня ден, докато ровех из "Златния телец", за да ви опиша по класически начин Красимир Арсов, попаднах на пасажа, дето се казва: "Да вземем най-сетне Корнет Савин. Известен аферист. Както се казва, еша му няма. Какво би направил той? Би пристигнал в квартирата на Корейко, преоблечен като българския цар... и би изпортил цялата работа." До 2001 г. не разбирах защо точно като българския цар. Защо не като Черногорския? Явно е имало защо! Те затова некои автори са велики, защото в произведенията им има евристичен заряд! Корнет Симеон постъпи точно като Корнет Савин. И не изпорти ли цялата работа?
Чета в "24 часа" едно интервю на две страници. Обем, многократно надвишаващ обществената значимост на интервюираното лице. Щото лицето е Николайчо Бареков.
"Не случайно аз съм основен персонаж заедно с още един двама известни българи в жълтите вестници. Те може би са Бойко Борисов и премиерът Станишев... Приемам, че съм един от водещите представители на т. нар. четвърта власт. И съм интересна личност."
Човек може да е интересен по много начини. "Светицата Мина", "дамоклев възел", "Борисов, като един Голиат, победи червения Давид" - все елементи от Барековата интересност. Нямат право жълтите вестници да му викат Ники Дудука, неуважително е.
Бареков разказва, че имало много заплахи за живота му, но: "Освен един човек, който се грижи за жена ми най-вече, и който кара колата, аз никога не съм ходил с охрана около себе си."
Като размислих като как точно тоя човек да се грижи за жена му, стигнах до извода, че Ники има частен шофьор. Който кара скъпия му джип, който пък Бареков отричаше, че си е купил.
Що бе, майна, лъжеш като дърт циганин!? Оня ден посрещах един приятел от Мюнхен на летището. Между другото там на една пейка скромно седеше г-жа Плугчиева и чакаше дъщеря си. И изведнъж в терминала, с ръце на гърба, гордо влезе ти, майна. А зад теб, майна, две истински горили! Получи се страшна метафора! Плугчиева, която трябва да пребори корупцията у нас, самичка като Христос, и видният журналист - охраняван от две мутри!
Ех, майна, да не прояви и прокуратурата некой обезпокоителен интерес? Щото, майна, говори се...

7 comments:

Anonymous said...

Днес няма да те чета в блога, докторе. Сутринта те четох в Експрес. Взех го, да видя дали още си там. Там беше :-)
Алал ти вяра, докторе, за рекламното каре. Цъкнах на "чичо Данчо" и сега си го чета. Ще си му турна адреса до твоя.
Докторе, няма майтап, ама публицистиката, дето дефилира в блоговете е най, ама най-най добрата от освобождението насам.Бих казал, Ботева публицистика. И ти си вътре, да знаеш.
пп. А кажи де, къде да ти изпратя една бутилка вино, нали ти казах че съм пенсия винопроизводител?
Маринов

Anonymous said...

Г-н Маринов, айде пак да ти насочим погледа: има имейл човекът. Там го питай. Инак всички ще се юрнем към посоченото място, за да пийнем глътка домашно винце. Пък във вестника има адрес на редакцията, човеко!

Anonymous said...

mi ako go praime da go napraim po evropeiski,seki dava po 5 euro na mesec./edna kutia / cigari i si go chetem na volia?

Anonymous said...

Да, ама тогава вестникът ще фалира! И кака Данка ще му строши главата...

Anonymous said...

Той вестникът вече фалира, начело с кака Данка... А уж беше много хубав и тя непрекъснато се хвалеше какви професионалисти го правели.

Anonymous said...

v ekspres li pishe tozi zhurnalist?
niama go tam.
kombat #5

LOTOS said...

Кендени гел бе докторе?