9 октомври 2008 г.

В доклад на Световната банка се казва, че сме имали прекалено много съдилища, на глава от населението се падали повече съдии в сравнение с другите нови членки на ЕС.
Е, може и да е така, ама тия от СБ не са наясно, че у нас се съди различно за всяка глава от населението. Ето например оня ден осъдиха депутата Беев за това, че беше пребил един човечец и му беше спукал тъпанчето, на 3000 лв. глоба, колкото обикновено се дава за увреждане на чуждо имущество...
Голям проблем било също и това, че сме се съдели за щяло и нещяло. Та от СБ препоръчват да се набримчат цените. И министър Тачева се съгласява, дето се вика от една дума: "Правосъдието навсякъде е скъпоструващо удоволствие, така че таксите ще бъдат повишени."
Да, правосъдието стана скъпоструващо удоволствие, здравеопазването още по-скъпо, образованието направо луксозно... Граждани, да ви кажа ли кое е единственото удоволствие, което можете да си доставите безплатно? Но нема смисъл, щото съм сигурен, че го знаете.
За бедния всичко е скъпо. Обаче един голям мой приятел (литературен) вика, че бедните били далеч по-щастливи от богатите. Щото поне имат надеждата, че нещата могат да се оправят с пари... И освен това бедността им давала безкрайни възможности да се упражняват във философия. Прав е. Не знам дали знаете, но с изключение на първите софисти, които си докарвали добри пари (даже един от тях, некой си Продик, успял да си сложи статуя в Делфийския храм - скъпоструващо удоволствие), философите са били бедни хора и са си вадили хляба от други занимания.
Какво нещо! И в наше време софистите пак печелят добре. Но онтологичният статус на философа си зависи и от него. При софистите ключът от сейфа е заровен в това, че те отричат познаваемостта на света. Това, което виждаш, не е това, което е. Георги... пардон, Горгий исках да кажа, твърди:
1. Нищо не съществува.
2. Дори нещо да съществува, то е непознаваемо.
3. Дори нещо да съществува и да бъде познаваемо, то знанието за него не може да бъде съобщено на другите.
По точка едно всичко е ясно: няма корупция във властта, няма конфликт на интереси, изобщо нищо от това, което го има, го няма. Точка втора е още по-ясна. И да има, никога няма да се разбере. По точка трета ще дам само примера с "Булгаргаз": нещото май съществува, но не може да бъде съобщено... (Тая точка обяснява и лапсуса Горгий - Георги.)
Ама тогавашните софисти поне са били честни и са си признавали. Протагор вика, че задачата на софиста не е да се занимава с истината, а с успеха в спора или чисто практическата изгода. То това и значи софист, "умен човек", такъв, който прави бизнес с мъдростта.
Викали например така: "Ако ти никога не си губил рогата си, значи имаш такива." По тая логика нема как да сме обеднели, защото никога не сме губили едни пари, които не сме имали, значи са си у нас. Малко е сложно, но само на пръв поглед...
Та да се върна на онтологичния статус. Това е много важно за народ от философи. Хайдегер го е казал така: "Човек е пастир на битието".
В чест на Световния ден за достоен труд и по молба на синдикатите оня ден на отделни места се залепиха стикери, на други места отделни граждани се появиха с лентички на ревера: "За достоен труд! За достойни заплати!" По-оня ден в Белгия имаше национален протест срещу повишаването на цените, организиран от тамошните синдита. Парализираха се цели градове, спряха се влакове, заводи, затвориха се пристанища и банки... Протестът мина под надслов: "Нищо не е мръднало освен цените!"
А у нас освен цените растат и шкембетата на синдикалните толупи, без извинение. Те са заприличали на чорбаджията Патриархеас, чийто огромен корем му пречел да види с очите си дали е мъж или жена...
Тоест белгийците си пасат битието, а ние пасем патките... Но трябва да сме горди, както призовава премиерът от най-скъпия клип в историята. И знаете ли що? Щото навремето сме му е... майката на Балдуин Фландърски. И защото ако днес доде некой фламандец у нас, сам ще скочи от скалата...
Пък в годишната класация на "100-те неща, които дразнят", англичаните турили на първо място хората, които си немат работа и само мрънкат за повече пари. (Ало, пенсиите?!) На 6-о място турили премиера Гордън Браун, на 42-ро - Роналдо, а на 43-то - диарията. Чудя се при една такава класация ние дали ще турим Станишко чак на шесто място и дали ще оставим между него и диарията такава голяма дистанция? Как мислите?