Може и така да се каже. Доколкото нещата в живота базово се делят на индивидуални и групови, масов или групов е всеки секс, в който участва повече от един човек (партия).
"Доскоро, пише Юлето, нещата изглеждаха по-подредени: ГЕРБ като арабски шейх, в ролята на любимата му жена от харема - СДС, останалите повече за престиж в обществото, отколкото избрани с чувства. Ситуация, която никак не се хареса на плеядата привлечени от мириса на мъж и власт мераклии за съюз с ГЕРБ."
"Мириса на мъж и власт"! Първични и вторични полови белези накуп! Щото, както писа г-ца Антония Янакиева преди време в сайта "Всеки ден", "политиката вече е част от "вторичните полови белези". Аз тази госпожица съвсем несправедливо я неглижирам. Като ни рекоха австралийците, че ни са дебели пръстите, тя адекватно ни защити: "Мъдрата нашенска логика казва: малки ръце, малка пишка, големи ръце - голяма пишка. Има ли против някой да го обиждат на голям член. Кой кога ще тръгне срещу символа на големия Фалос. Никой не е по-голям от него. Всичко ценно в тоя свят е във форма на мъжки полов атрибут." (За последното я наричам госпожица, иначе не знам дали е!) Но да не се отплесвам.
Пък Сашо Йорданов вика за бъдещото единство на десните: "Сговорна дружина планина повдига."
Сашо, много си изостанал, бе! Вече не се казва така. Модерният израз е "постигнала консенсус група от партии лифтира масивни геосинклинални обекти". Съвременните литератори не пишат като дедо ти Славейков с народни поговорки. ("Ти му въвираш доброто во гъзо, оно го пърда." - цит. по проф. Драгомир Драганов, в. "24 часа".) Ето например как Димитър Камбуров анализира Ботевото "В механата": "Тежко, тежко! Вино дайте... Ако първият стих се прочете като "Тежко, тежко вино дайте!", то цялата ситуация в стихотворението се преподрежда и то се превръща в лирически наративен перформатив на тема "пиянство". В такъв случай тема-ремната верига се обръща и вместо да функционализира паресиастичните потенции на пиянството, стихотворението полага всичките си чувства, мисли и думи в контекста на предначертаващо ги пиянство."
Ама то, за да пишеш така, трябва да познаваш Джон Остин и Оксфордската лингвистична школа... Друг въпрос е, че именно в такива перформативи са скрити паресиастичните потенции на превръщането на матурантите в мутанти...
Тежко, тежко! Нас все ни е тежко...
Чета, че шпорите одрусали Бербо с 40 000 паунда, защото според Хуанде Рамос българинът "ходел с постоянно нацупена физиономия". Според "Стандарт" даже му били сложили прякор - misery guts (човек, който изглежда нещастен и кара другите да се чувстват нещастни). Естествено че така ще ходи, нали е българин. Ама то трябва малко да познаваш българите... (Да не споменаваме пенсиите пък, които гледат като биците в Памплома...)
Културните народи мразят некой да им ходи нацупен. Сещам се, че на едно място римският историк Светоний пишеше как император Нерон осъдил на смърт римския гражданин Пет Тразеа "заради постоянното му изражение на недоволен педагог". В Америка, ако ходиш като misery guts, веднага те пишат лузър и никой не те брои за слива. Там всички се усмихват като Софиянски в предпрокурорския му период. А ние живеем в състояние на постоянна Задушница... Голяма, Малка, Черешова, Сливова... Не, Сливова май нямахме...
Както и да е. Не, не сме като другите народи.
"Таймс" съобщил, че правителството на Великобритания предложило да се актуализира законът от времето на Елизабет I, според който "идиоти" и "безумци" нямат право да стават депутати. Като "идиот" законът определял човек, който е неспособен да прави изводи. Пък "безумец" бил, който само понякога имал ясно съзнание.
"Извинете, какви документи да подам за председател на Народното събрание? Вие идиот ли сте, бе! Да, други условия има ли?"
Не, няма. В светлината на изискването да се правят изводи и предвид на постоянната липса на яснота в съзнанието вън от съмнение е, че трябва да изберем - или идиотски парламентаризъм, или отказ от представителната демокрация. Друг въпрос е до какви уродии може да ни доведе пък пряката демокрация. Щото, както казват социолозите, извадката е представителна...
No comments:
Post a Comment