Ба, те и тогава си мрънкаха, но царят ги хокаше. Помня как една година отиде да зажъне в с. Балканци. Селянята, естествено, го наобиколиха: "Гладни сме, царю!" А той им отговори: "Да излезем от негативизма!"
Обаче Станишев не умее да говори с хората.
Абе, как мислите, 2 юни празник ли е? Защото Сергей завърши речта си във Враца с думите: "Честит празник!" Тогава и обесването на Левски трябва да е празник...
Пак в "Стандарт": "Костов бил баща на "Чисти ръце".
Лъже като дърт циганин, пардон... Баща на "Чисти ръце" е френският рекламист Сегела. Когато дойде да помага на СДС в първите избори, един от първите съвети, които им даде, беше да си измият ръцете. Ама те после пак си ги изцапаха... Тъй че Ваньо да не си приписва чужди заслуги.
И пак "Стандарт", за последно: "Скъпата нафта удари пломбите." Логично е. Щото не остана зъболекарски стол, дето да не е дизел... Верно, че в текста дума не става за нафта, но щом колегите са го дигнали в заглавие, значи имат нещо на ум.
Трябва да се пише интересно. Особено в заглавието. Например като "24 часа": "Дзвериш се в Лондон, пулят се в Ню Йорк".
Лично аз се дзверих около половин час. Абе, кой нормален човек няма да вземе и да прочете?
"Труд": "Само Видинско без земетръс". Имало там некакви си 2200 кв. км площ със здрава основа и нямало сеизмична активност. Иначе цялата родина се клатела. Обаче директорът на Геофизичния на БАН рекъл, че "никой на тоя свят не може да предвиди кога ще стане земетресение".
Абе, не е съвсем така. Ето оня ден например, нали ви писах за екстрасензора Мая Попова, която, на базата на болки над свивката на левия крак, прогнозира земетресение от 4.5 по Рихтер в Северна България. Та наша милост допусна, че може да е и в Южна България, щото не се знае госпожата кое ляво има предвид: обикновено ляво или женско ляво. И в събота прочетох, че верно е имало земетресение, 4.1 в Турция. Което е още по на юг...
Тъй че прогнози има, но трябва да се осмислят...
Втори юни. Денят на Ботев. В "Новинар" Аделина Делийска направила портрет на Петър Манджуков.
"За него в Родопите казват, че е човекът, който превръща планината в своя мисия. Защото вдигна своя уникална възрожденска къща в приказното село Гела. Но не само в това е вложил своето умение и талант да реализира собствения си почерк във възраждането на българщината. Родопчани говорят за него като за месия и с нетърпение го очакват, за да споделят своите житейски проблеми и радости, да потърсят помощ и утеха... Като човек, който отдавна е осъзнал, че печеленето на пари не е самоцел, Манджуков непрекъснато развива и благотворителна и дарителска дейност..."
Не ме разбирайте погрешно. Изобщо не отричам правото на един оръжеен търговец да развива благотворителна и дарителска дейност. Нали все пак някой трябва да подпомага вдовиците и сираците от войните... Пък и както беше казал Крис Тъкър, "Оръжията не убиват. Тъпите копелета с оръжия убиват".
Докато има тъпи копелета, ще има и кой да им продава оръжие...
И друго голямо достойнство на Манджуков било, че "не крие приятелството си с президента Първанов". Аз бих го крил, но хората са различни...
Ей, Аделинче, човекът е жив още, бе! Така се пише за умрял... Да не би нещо да сте чули, пък ний да не знаем още поради часова разлика?
Я си признай, моме, сама ли взе баданарката, или Дилов те насили? Така де, случва се. Журналистът не може през цялото време да е честен. Всъщност може, но ще огладнее...
Британският премиер Браун решил да си дига рейтинга, като звънка на случайно подбрани граждани, които са му се оплакали по някакъв повод.
Представям си. Звъни телефонът: "Ало, добър ден. Премиерът Станишев се обажда. Търся д-р Филипов..."
Ама не вярвам точно на мен да се обади. Една година царят изпрати 100 хил. картички, даже и на умрели прати, а на мен не...
Но по-добре. Щото аз нямам и какво да му кажа. Нямам оплаквания. Освен едно. Дето каза Горан Брегович, "Добре щеше да бъде, ако бях роден в нормална държава, но съм роден тук и нямам избор."
Премиерът няма вина за тая работа...
No comments:
Post a Comment