6/16/2008

16 юни 2008 г.

Останаха от миналата седмица недоизказани неща. Например в нашия лист пуснахме снимка на Даниел Вълчев и Милена Паунова как се разхождат по "Витошка". Не че е некоя новина. Както писа "168 часа", те посещават един апартамент някъде в тоя район. Въпросът е, че тази любов е психиатрично санкционирана. Какво имам предвид? Миналата седмица шефът на Четвърти километър (и на д-р Филипов в известен смисъл) Иван Миланов разказа, че политиците масово страдат от стрес. И обясни какво ги съветва: "Да позабавят темпото, да се отдадат на приятни занимания. Ако им се плува - да плуват (Станишев?), ако им се ходи по жени - да ходят (Вълчев?). Защото клин клин избива."
Та Вълчев набива клина по медицински причини... Те така мъж и жена се заприказвали на пейката пред психиатрията. И станало ясно, че и на двамата докторът им е препоръчал повече секс за нервите. И те се почнали още там, на пейката. По едно време жената се усетила и рекла: "Ако ни види некой, ще си помисли, че си правим кефа, а то ние се лекуваме..."
Да, животът понякога дава "морално право на аморалност"...
Но не така стоят нещата с Карла Бруни-Саркози. "Сън" пуснал списък с любовниците й. Оказва се, че тая е взела скалповете на Венсан Перес, Ерик Клептън, Мик Джагър, Кевин Костнър, милиардера Тръмп, бившия премиер на Франция Фабиюс...
Изобщо, въртяла си е задника по-бързо от "сабята на безнадеждно обкръжен сарацин", както казва видният френски историк Сан Антонио ("История на Франция"). Прибягвам до него, за да не коментирам аз и да предизвикам некои дипломатически усложнения (на Станишев сега само конфликт с Франция му е ексик). Та главният герой на Сан Антонио Берю казва: "Хич няма да ми е драго, ако по кръчмите разни познати и непознати започнат да се надпреварват да ме черпят, гледайки ме с роднинска топлота и симпатия".
Струва ми се, че Франция е унизена. И Холандия им начука четири гола... Холандия, която Наполеон презрително наричаше "наносна земя на френските реки"...
"Телеграф": "Ченгета спипаха цял камион, пълен с 95 т крадени камъни". Колеги, ясно е, че ще спипат цял. Половин камион не съм виждал по пътищата. И, второ, даже и цял да е, няма как да вози 95 т камъни. Това са 2 вагона. Е нема толкав камион.
От опит знам, има ли число във вестник, със сигурност е грешно. Ама то не са само журналистите. Сашо Томов вика, че наброил "около 63 лъжи" за себе си. Саше, около се казва при закръгляне, например около 60. А цифрата 63 предполага точно броене и събиране...
Сашо вика в "Труд": "Аз съм човек, който винаги говори истината". Около...
Но ми се ще и тук ще избягна пряка конфронтация. Все пак Сашо ми е колега от времето, когато още работех срещу Четвърти километър... "Не искаме да кажем, че Хаджи Смион не обичаше да лъже, напротив. Но и лъжата му беше чистосърдечна и като честен човек той пръв си повярваше." ("Чичовци")
Па то истината е нещо относително. Има много истини: моята, твоята... Изобщо тука влизаме в парадигмата на притежателните местоимения. После почват поименните истини: на Първанов, на Станишев, на Костов, на Болен Лидеров... Даже си мисля, че колкото и невероятно да звучи, има и Бойкова истина... Колкото люде, толко и истини.
"Истина ви казвам!"
Ало, пенсиите, проф. Владко Мурдаров вика в "Политика": "Често казваме неправилно "пет човека". В нашия език в този случай трябва да се каже "петима души". Историята на този вид съчетания е още от времето, когато българинът, когато е броял животни, е казвал "глави", докато при хората е броял душите".
Та ви питам, де: глави ли се чувствате, или души?
Но и аз не от ум питам... 45 г. градихте социализъм, после 15 го разграждахте, а сега вече 3-та година го възстановявате... Е, нормално е да ви излезе душата и да нема какво да се брои. Затова и НСИ смята например брутния продукт на глава, а не на душа... То па един продукт... Някой, мисля Фукояма, беше казал, че $6000 е критичната граница, от която нагоре главата става душа, т.е. създават се икономическите предпоставки за демокрация.
Абе, да ви питам още, верно ли надявате презервативи с лед на топломерите? Ама и аз днес само тъпи въпроси задавам. Къде ли пък да ги надявате... Тя, работата, е, дет’ вика Сан Антонио, "смок в състояние на хибернация"...

No comments: