23 май 2008 г.

Магът Астор разказва за обиколката си в САЩ: "Америка не се е променила много. Винаги когато кажех, че съм от България, повечето казваха: „А-а, Боливия…” За да ги иронизирам, отвръщах: „Не, България е един нов американски щат на границата с Канада. Невежеството бе толкова голямо, че една жена ми отговори: „Да, знам.."
Ами как няма да знае! Наскоро „Лос Анджелис таймс” съобщи, че Барак Обама, се похвалил, че в предизборната си обиколка посетил 57 щата. Само до Аляска и Хаваите не стигнал, но те и не били важни. Което значи, че според Обамата щатите са 59.
Или е прост като галош (което след Буш не е трудно да се допусне) или американците държат 9 щатни бройки свободни.
Колкото до Боливия, тя им е малко комплекс на янките. За 183 г. независимост на страната са извършени 174 военни преврата, част от които с помощта на ЦРУ. И сега пак се налага, щото тоя индианец Ево Моралес…
Верно че сме вече в ЕС, обаче вижте какво се получава: на исканията на европейците да затворим безмитните магазини, властта се ослушваше. Но като ги насмел посланик Байърли (според „Новинар”) и депутатите имидиатли приели курс към спешна ликвидация на дюти фрийто.
Пак наскоро, при изслушване на кандидатите за посланици на САЩ, Обамата поръча на номинираната за България Нанси Мекълдауни: "Ще трябва да работите агресивно, за да гарантирате, че отстъплението от демокрацията, което се случи в някои други части на Източна Европа, няма да се повтори в България".
Не как да е, а „агресивно”!
Между другото идеята да сме американски щат не е откритие на Астор. В архива на Григор Начович има писмо от 1919 г. до президента Удроу Уилсън, в което се иска САЩ да ни вземат като подмандатна територия (подобно на Куба тогава) за 50 г., щото България не можела да се управлява сама. А като минат тия 50 г. пак да се прецени дали сме втасали за самостоятелно управление… Българските политици тогава малко се заблудили, щото САЩ единствени от великите сили не подписали Ньойския договор. Обаче не им било до нас. По него време те (както и европейските Велики сили) потривали радостно ръце от започнатия от Ленин експеримент. Даже дали на Троцки $20 млн. помощ на революцията – 10 млн. от щатски фондации и 10 дарение от евреина Яков Шиф. И така по нататък в историята, вместо да станем 49-я щат на Америка (след Аризона), за малко не станахме 16-та Задунайска република… И чак когато Паси стана външен министър се създадоха условия САЩ да гледат на нашата външна политика като на своя вътрешна…
Но да се върнем на нашите си домашни работи.
Оги Стефанов пита в сайта си „Жабата” каква работа има Параванката на срещата на българските медии от чужбина в Мадрид. И между другото съобщава, че в качеството си на агент „Гоце” Параванката е написал „някаква справка - нещо като кой кой е в института (по История на БКП – бел. Т.Ф.) Това докладче отишло в Шесто управление, откъдето му се губят дирите. Както и на над 180 стр. от папката с неговото име…”
Първо се почудих Оги пък от къде ги знае тия работи, но после се сетих, че те с Митьо Гестапото бяха комшии и малко нещо приятели. Та явно той му ги е разказал. Което се потвърждава и от някои подробности в разказа на Оги как Гестапото бил пратен да шпионира Величеството в Мадрид, които Гестапото не е разказвал публично.
А за Митьо Оги пише: „Димитър Иванов е доктор на историческите науки, написал е няколко книги за Стефан Стамболов.”
Написал не е съвсем точно. Всъщност, не съм ги чел всичките. Помня първата. По него време наша милост се занимаваше със Стамболов, З. Стоянов… И бяхме малко нещо навътре в материята. Та един виден наш историк ме помоли: „Един колега е написал книга за Стамболов. Хвърли й едно око”. Хвърлих й, но още с първото око видях, че въпросният наш „колега” е заимствал нашироко от съветския автор Поглубко (единственият познавач на „одеския период” на Стамболов), като е пропуснал да се позове. Което и съобщих на видния историк. И много се учудих, когато книгата все пак излезе. Ама тогава хал-хабер си нямах кой е авторът и като как ни се явява „колега”…
Е, тогава може и да не ни е бил колега, ама днес като журналист и издател, вече е…