3/19/2008

№ 16. 15-19 юли 2002 г.


На днешния ден (Гринуичко време) през 1969 г. Нийл Армстронг стъпи на Луната. Но и до днес продължават споровете какви са били първите му думи. Един колега (О. М.) вика, че според него били: “Напред, мисис Макферсън!” Щото като студент живял у семейство Макферсън и всяка вечер слушал през стената твърдия й отказ: “Ще налапам това нещо, когато човек стъпи на Луната!” И Армстронг се амбицирал. Такива дребни амбиции движат света напред понякога.

15 юли
Акад. Сендов казва в едно интервю: “Сравняват ни с прасета, но аз съм поел този кръст…” Преувеличава според мен. Аз такова нещо не съм чул. Само съм си го помислял, но много рядко. Те, депутатите, си мислят, че ние само за тях си мислим. Ама ние вече не си мислим.
Днес е изпитът по български език в СУ. На децата им се падна “Проблемът за страданието в поезията на Пенчо Славейков” Разкошна тема. И много лесна. Трябва да се познават авторите, които са повлияли на Пенчо: Тургенев и Короленко, немските поети Т. Щорм, Д. Лилиенкрон, Р. Демел, Г. Фалке, Н. Ленау и др., някои скандинавски като Х. Ибсен, Й. Якобсен, а също и философските идеи на С. Киркегор, Г. Брандес, К. Ланге, А. Шопенхауер, Ф. Ницше.
Трябва изрично да се отбележи, че след като се е разболял през 1884 г., Славейков е окуцял, говорел е трудно и едва е пишел. И тогава почва да гледа на страданието като на “велик учител”, извисяващ духа. Това е ключът за литературната барака на Пенчо Славейков.
Може да се направи паралел със съвременния процес на евроинтеграция, защото пръв той се опитва да европеизира българската литература. Но трябва да се помни, че страданието при Славейков е личностна категория, а не обществена и поради това е неуместно да се правят паралели със съвременното страдание.
Ако трябва да съм честен, всичките тия работи ги научих на седмия път. Ама аз и не бързах. Знаех си, че все ще ме приемат някога. И учех по един автор годишно. И к’во ми има?
Някакъв младеж от Варна налучкал темата за Славейков и сега твърди, че на изпита по история ще се падне нещо от Средновековието. Нищо не разбира. Разправя, че, представяте ли си, кракът ни нямало да стъпи в ЕС! По-смешно нещо не бях чел. Всички казват, че сме отличници и ни имат предвид за някоя от следващите вълни.
Според мен по история ще дадат Аспарух: “Първи опит за създаване на българската държава и неговото отражение върху последвалите го опити. (681 - 2002).
Социолозите от МБМД викат, че свършвали оптимистите. Лани били 56%, сега са останали 13%. Песимистите скочили от 9 на 47%. И к’во от това? Песимист, казва Ж. Гарлон-Полар, е добре информиран оптимист. Даже е хубаво. За разлика от времето на Костов, когато ни държаха в мъгла, сега сме силно информирани.
Социолозите твърдят още, че разочарованието било от цялата политическа класа. Логично е! Но е логично и това, което обяснява проф. Герджиков. “За създаването на политическа класа трябва да минат години, дори и поколения.”
Лошото е само, че и ние си минаваме. Ама какво да се прави?
Герджиков вика за времето на Тато: “Тогава гладни почти нямаше, но нямаше и прогрес, защото нямаше стимули. Всички бяхме еднакво бедни, но не дотам, че да бъдем гладни. В новите условия има място за тези, които са инициативни, работливи, предприемчиви.”
Така е. Ето аз например днес ще ходя да пусна една обява, че продавам формички за лед с тежестта на 5, 10, 20 и 50 ст. Смятам, че народът ще се изтрепе, защото ще може да пие кафе на корем от кафеавтоматите.
И изобщо трябва да се знае, че без глад няма прогрес. Дето викат турците, за да прогресираш, трябва да ти е малко студено и да си малко гладен. Колко малко - турците не уточняват, но според мен ние имаме повече от подходящи условия за прогрес. Еле пък зимъска к’ви условия ще има…

16 юли
Нещо ми е чоглаво от сутринта. А няма никаква причина. Така безпричинно не съм се притеснявал от оня път, когато изпих по погрешка гравистата на булката вместо витамини. Хем знаех, че нищо не може да ми стане, хем пак се притеснявах.
Много мразя да ми е тревожно. То пък кой ли обича, де. Но снощи се бях замислил за надеждата. Д-р Иванов ми е забранил. Той смята, че тази тема е тягостна дори за хора със здрава психика, камо ли за чувствителна като моята. Истината е, че май изобщо няма надежда, не съществува. Просто няма. А аз все си я измислям и после ми е криво… Докторът вика: “Ще си останеш луд дотогава, докато не ликвидираш всяка надежда.”
Може и да е прав. Но нека! Нека си остана луд! К’во пък? Само да не ми ставаше толкова тревожно, когато си мисля за нея.
Пресаташето на Зрънкови вика: “Щом сме нежелани тука, ще емигрираме!”. Да бе, да! Това, че се съгласих да ви пратят на море за две седмици, изобщо не значи, че следва командировка в чужбина! Така е, циганинът си остава циганин! Ти му подадеш пръста, той ти захапе ръката.
Гледайте какво измислили Зрънкови по морето. Един върви и с една четка мацва с гадна боя обувките на чужденците. И след него върви ваксаджия, който ги кара да свалят обувките, та да ги лъсне. И верно ги лъска, ама ги връща само срещу 20 лв, иначе… боси по асфалта. От ония дни, като се нагряваше асфалтът до 52 градуса, чужденците давали по лев на градус само да не им изгорят стъпенките.
Ама и те са едни гъдулки. Не се съгласяват в чейнджа на курс 1.30 лв. за долар и отиват отвънка при Зрънкови. И Зрънкови им правят садже – отгоре долар, отдолу долар, а в средата вестник, нарязан на дописки. Догодина ги чакайте пак. Не Зрънкови, чужденците. Ще ни заобикалят през Виена вече. Царе сме да правим туризъм.
Зрънкохранилищата са пълни. Ей, побъркаха ме тия. Исках да кажа, зърнохранилищата. Добър берекет наспорил Бог тая година. Ако не го изнесат зрънкотърговците, хлябът може и да не поскъпне.
Една част от политиците били по плажовете. От радиото ги питат за какво мислят, те викат, че през отпуската избягвали да мислят. Ба, само през отпуската!
Но пък, от друга страна, един тибетски учител, който дойде тия дни, разправя, че “мъдростта идва, щом спреш да мислиш”. Ама не казва, ако не си почвал, к’во става.
И са тръгнали едни скакалци като кенгура.

17 юли
Помощ, крадат ме! Не, това не е заглавие в любимия ви часови вестник, а моят личен авторски вопъл. Дачков ме краде. Написал в “Анти и про”: “Само си помислете – точно когато вечеряте със семейството си, ви започват с диария, продължават с менструация…” Да ви е познато? Ето какво съм си записал на 3 юни, понеделник: “Снощи, както си седя и си вечерям пред телевизора, и изведнъж, ама направо не повярвах на ушите си: “Ако имате диария…” И рекламират едно лекарство срещу диария. Една кака припка към храстите, после се връща с облекчено лице. Отяде ми се. Аз ей така, докато си вечерям, изучих дамските превръзки…”
Хубаво съм го казал и той затова решил да го крадне.
Цитирай бе, Дачков, цитирай. Не е срамно. Знаеш ли колко трудно се измислят простотии?
Както и да е, щях да си затрая, ама онова арменче Хемпърцумян в Шоуто ме вбеси. Вика на водещия: “Какво е това, което е дълго 15 см, широко е 5 см и кара жените да изпадат във възторг? Не е това, не е… Банкнота от $100 e.”
Малко срам, бе! Мастилото на “Монитор” още не е изсъхнало! Ама той не знае как си го нахендри. Егати банкерът! Банкнота от $100 е дълга не 15, а 15.8 см и е широка не 5, а цели 6.6 см. Много фриволно го дава със сантиметрите, а? А понякога 1 см може да е решаващ. И освен това всички доларови банкноти са със същия размер – и 1, и 5, и 10, 20, 50. Аз тоя лаф го намерих в един порносайт и го пообработих. Там беше в BG лв. Ама то знае ли човек? Банкер, банкер, ама може и той да ходи по порносайтовете.
Верно ли, че арменците гледали порнофилмите отзад напред, щото много ги кефел моментът, в който тя му връща парите?
Ама щом толкова обича стари вицове, ще му кажа още един. Беше “Златна решетка” за 1981 г. И оттогава си остава най-българският виц. Едно магаре паднало в дълбока яма. Събрали се американец, руснак и българин да умуват как да го вадят. Американецът казал, че ще докара кран и ще го извади. Руснакът предложил да му заповядат и то ще излезе. Инж. Ганев обяснил българския подход. Не трябва нищо да се прави, освен да се храни магарето. То ще яде, ще сере и ще се издига.
Анадънмо? Броите ли колко магарета се издигнаха само за последните години? Бройте, бройте! Тя статистиката на такива като вас се крепи. Народ от статистици! Всеки брои нещо.
Царя набивал вчера канчетата на депутатите си. Обяснил им каква мизерия е видял, като е бил в Шумен. И как му се прищяло да подари на хората колата си. Разправят, че депутатите излезли много разстроени.
Мишката Михайлов вика, че “народът и политиците са система от скачени съдове. Не може в тази система да циркулира пикня, а в преливника да изтича амброзия”. Хм! А поне лимонада?

18 юли
Секретарката на Пасито нахокала Мишо Шамара. Щото той каза в един вестник: “Не ближете задника на НАТО”. После и Пасито разговарял с него, за да го убеждава да не пречи на приемането ни. Шамара е във възторг. Вика: “Мене всички ме кензат и ме третират като човек втора ръка. Нека си мислят, че съм супертъпунгер, ама Соломон Паси ме покани в кабинета си и ще се срещнем.”
Шамар, да не ти пука какво говорят простаците! Одеве четох, че американците направили компактдиск на папагал - Bird Beet. Колкото и да е умен, не може да знае повече думи от теб.
Зам.-председателят на НИС на СДС дава акъл как да прецакаме енергото. Всеки член на семейството да си сложи персонален електромер. Така 6 - членно семейство ще разполага с 450 квтч. по старите цени. Има логика, ама си е инвестиция и тичане по инстанциите. Японците са измислили супермагнит. Един сантиметър от него вдигал 900 кг тегло. Значи един милиметър ще успи електромера за вечни времена. Нека ходят да го търсят с лупа.
Във вестника публикуват имената на българи от Америка, които си търсят роднините у нас. Сигурно, за да им оставят наследство. Шест пъти го четох пустия му списък и няма. Нито Филипов, нито Филипоф, нито пък Филипофф.
“София пред фалит” – ликува червеният орган. Да, да! Софиянски и Антоан няма да позволят. Те са поставили интересите на София даже и над тези на отечеството и непосредствено след личните си. Така ще позволят те София да фалира.

19 юли
Не познах за темата по история. Падна се Паисий. Ама и то е актуално: “О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш… Нима не сме имали царе и държава?”
Нима и днес нямаме? Е, поне цар?
Такива работи пише Паисий… И накрая завършва: “Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах.”
Правилно си постъпил, брато. И просто си писал, и бавно, личи си, но пак не те разбират. Странно, а това, дето го пише министър Атанасов, го разбирали!
Царя вика, че се пишели много дезинформации. “Започвам да се питам дали не сме на правия път именно
защото има толкова дезинформация, която се разпространява
навсякъде.” Според мен проблемът не е че някой така, нарочно, дава дезинформация, а в това, че Царя третира темите по особен начин. Например, като го питаха за руските претенции към “Булгартабак”, вика: “Не знам защо трябва да се магнефицират тия руски претенции до абсолютни непропорциони.” И едни после го превеждат магнифицирането като преувеличавам, други като възхвалявам. И се получават непропорционите. А не че е съзнателна дезинформация.
Една магьосница, Гълъбина, както си карала по Цариградското с москвето и изведнъж набила спирачките. Замалко да стане мазало. Чула шум от флекс върху газовата бутилка в багажника. После се разбрало, че това било опит за атентат от страна на руската магьосница Вакуленко. И Царя ще ми разправя, че магнефицираме руските интереси. Изобщо не ги магнефицираме, ние даже ги мисджаджваме. Щом вече са се включили и магьосниците, явно работата става дебела.
Проф. Джоузеф Щиглиц, лауреат на Нобел и на Първанов, твърди, че най-рано след 10 години ще стигнем стандарта на живот от 1989 година. Нека! Герджиков е прав! Може да сме живели по-добре, ама нямаше инициатива. А на мен вече десет души ми се обадиха и си поръчаха формички за лед.
На Царя кака му вика в едно интервю: “На 60 и няколко години той можеше да си гледа внуците и кефа и да чете книги, вместо да се поти и да търчи, да има толкова безсънни нощи…”
Абе може би щеше да бъде по-добре. За Царя, де. То нас орли ни яли…

No comments: