Прозрачност без граници

Днес е Световен ден на тоалетната. Имат си тоалетни, честват си ги. Ние като немаме… Ама то не ни пречи да празнуваме. То ние и авиация немаме… Но да не намесваме Костов и да си разваляме празника.
В лондонските тоалетни вече е инсталиран и интернет. И си преглеждаш пощата... Отвън също имало за чакащите. Разбира се, има опасност от много чакане някой да си изпусне мейла у гащите, но това са рисковете на прогреса.
А в София до едното място се ходи на едно място, айде, нека са две. Майничките и те имат саде две. Ами по курортите?! В Несебър има само една. И като се дава под аренда, направо се изтрипат. По 30 000 лв. броят! Щото който я вземе ще стане монополист над зора на 50 000 туристи. И човек като е на зор и левче дава.
А знаете ли, че в българските влакове за машинистите няма тоалетна? Правели го през прозореца или през вратата на кабината! Представяте ли си, пуска свирката машинистът и радостно маха на кооператорките по къра! То добре, че вече няма никой по къра. Единствено му стигнал акълът на Ганьо да направи седалката да се върти на 180 градуса, та да могат да се облекчават и без да напускат поста си...
Баси идиотите сме, не ли?
Тоалетната е важно средище в живота на съвременния човек. Там той мисли. И каквато е тоалетната, такива са му и мислите. И от тук идва един сериозен проблем за българската нация. Голям процент от нея, по причина, че не седи, а клечи, не мисли. Щото клекнал почти не може да се мисли… А пък зимъска, когато сняг забръска през тарабите на рехавата вратня….
Само в скоба ще отбележа, че това си има и добрите страни. Медицински е доказано, че нациите, които го правят клекнали, не страдат от хемороиди. Например в Сирищник нямало нито един регистриран хемороид...
И изобщо, ако, както се казва, за културата на един народ се съди по тоалетните му, ние направо нямаме култура. Позволявам си да го кажа като социолог. Един социолог и в тоалетната да го затвориш, ще направи важни социални и национално психологически изводи.
Проф. Преображенски, герой на Булгаков, многократно цитиран от бившия премиер Станишев, твърдеше: "Разрухата не е в клозетите, а в главите...”
Видяхте как свърши Станишев, воден от тази погрешна теза. Разрухата е навсякъде!
Мисля, че новата власт го съзнава. Съдя по това, че, като кмет, Бойко си държеше на бюрото пепелник с формата на тоалетна чиния. Възможно е тя да е от китайски порцелан, от времето на династията Сун, та да я държи като произведение на изкуството. Но и така да е, дори и един начинаещ семиотик ще ви каже, че проблемът е осъзнат поне на несъзнателно равнище.
Глупав беше Станишев, поне историята да беше чел.
Кралят Слънце например превърнал тази естествена човешка нужда в ритуал. Обаче с тая разлика, че тогава още нямало телевизия. Водещите в неговия сутрешен блок го обличали с церемония, поднасяли му чая, по-късно тоалетната хартия... Защото той акал с извинение on line, както бихме казали днес. И ахкали с умиление пред съдържанието на нощното му гърне и по това гадаели разруха или светло бъдеще чака кралството.
По този повод френският журналист и писател Фредерик Бегбеде изразява съжаление: „Защо ли тази традиция не се е съхранила до наши дни? Ако президентът на републиката с… всяка вечер директно по телевизията, без всякакво съмнение щеше да спечели повече уважение.”
Те понеже са президентска република. У нас ще трябва премиерът да печели уважението. И независимо, че той и така си го има, един такъв подход ще постигне прозрачност без граници. И вероятно това ще се отрази и на корупционния ни индекс.
Българската история на тоалетната е кратка. У нас тя се появява в началото на ХХ в. едва. Затова няма запазени сведения за епистоларна битка срещу турския поробител по стените на тоалетните. И срещу фашизма също. Но пък битката срещу тоталитаризма се водеше основно там. Например на паркинга до Сливен неизвестен дисидент беше написал: “Акай спокойно, тук план няма.” Комунистите нали на всичко бяха турили план и затова той ги иронизираше на най-болното място. Тая форма на протест срещу режима беше една от най-разпространените. Една голяма част от по-сетнешните дисиденти именно нея практикуваха.
Пък когато властта смени приоритетите и от „всестранно развита личност” минахме към „тясна специализация”, друг неизвестен дисидент написа в тоалетната на Философски факултет мисълта на Бърнард Шоу: „Тясната специализация в широкия смисъл на думата е широка идиотизация в тесния смисъл на думата.” Между другото, аз лично съм доволен, че съм се социализирал по времето на „всестранно развитата личност”. Всъщност, ние с Бойко сме се социализирали в едни години, макар че аз по некое време спрях, а той продължи…
Разбира се, като интелигентен човек съзнавам, че ролята на тоалетната не бива да се преувеличава. Оня ден ви споменах, че хората прекарват средно по 3 г. от живота си там. Американците обаче прекарват по пет. Тия хвърлят годишно храна за $75 млрд. Представете си колко изяждат! И съвсем логично, както пише Джереми Рифкин в книгата си „Европейската мечта”: „Американската мечта се превръща все повече в посмешище.” Щото тя не е била замислена само като„яде - се..”, да ме прощавате.
Ало, пенсиите, какво мислите за американската мечта? Или на вас ви стига седмична липосукция на пилешки кокал?
Исках още много работи да ви споделя в този празничен ден. Например за зараждащата се национална традиция да си мием ръцете след тоалет. Според мен е дълбоко неправилна. Забелязал съм, че ватенките си мият ръцете преди това. Щото се самоуважават. А интелигенцията не се самоуважава. Мие си ръцете след това, щото може да се наложи да се ръкува – я с Царя, я Бойко, я с Доган…
За вестника, нарязан на дописки и грижливо намачкан, многократно съм ви казвал. За мен отказът от мачкания вестник е един от най-достоверните индикатори, че ставаме европейски народ.
Като цяло мога да кажа, че тенденцията е точно такава. И щеше още по-ясно да се види, ако не се крадеше толкова. Да ви призовавам да не крадете папира, ми се струва безсмислено. Но поне не я разхищавайте. За народите вече се съди и по екологичното им мислене. Което не значи да минете на конфети, а да икономисвате в рамките на разумното.
Ама тя и в парламента се краде. Някъде до къде шестия месец. В тоя срок новите се ориентират и се заемат с по-сериозни неща.
И по света се краде. В Англия например на някои научни институти им раздадоха лаптопи да си работят от вкъщи, за да не крадат папира в службата. Казвам го на вниманието на Хер Флик. Да им даде на тия от БАН по един лаптоп и да си таковат в къщи, поне консумативите ще се икономисат.
Така през тоалетната, ако забелязахте, се докоснахме и до други обществено значими теми, като темата БАН. Ако помислите, ще видите, че и темата „бюджет” не остана встрани. Щото при една постна пица… Също и темата за корупционния индекс на „Прозрачност без граници”.
За БАН-дата старчета специално, ако зависеше от мен, бих ги оставил на мира! Ако не се назначават нови хора, след 2-3 г. академията ще си отмре от само себе си.