8 декември 2008 г.

"Стандарт": "Подрязваме крилата на чиновник от Брюксел". Този чиновник бил "редовият чиновник" Майкъл Лий, който иначе е "шеф на отдел "Разширяване" към Еврокомисията". Позволил си, моля ви се, да идва в София неканен. И затова ще му режем крилцата. "В столицата той ще усети на гърба си какво е българският гняв", "ще усети гнева от безочието си", щото спирането на 220 млн. евро било "еднолично негово решение, Брюксел не седи зад него". Дипломатически източници подшушнали на колегите, че "чиновникът Лий има предубедено лошо отношение към България. Той умишлено не е зачел напредъка на страната ни и не го свел до знанието на ЕК..."
Колегите направо са му влезли на Майкъл Лий като Брус Лий... Брус Лий, ако не знаете, с едно обикновено йоко гери (страничен удар) можел да отнесе 50 кг чувал. И можел да хвърли зърно ориз във въздуха и да го хване с клечките за ядене.
И правилно така му влизат. Такива се наричат детрактори (detractor), хора, които системно подценяват успехите на другите. Едно време, като работех в "Монитор" и във форума имаше един професор по математика, Папазки, който въртеше геврека из Уошингтън, докато чакаше да се отвори място в некой университет. Та тоя ми викаше във форума, че съм ординерен, че съм "пазарджишки цървул", "плебей и роб", който дращи за паница леща, което не е далече от истината, но няма право да ми го казва... И ми отричаше всичките успехи. Та се наложи Блъсков да затвори форума... Подсказвам на властта вариант...
Обаче се сещам да питам колегите друго. Колеги, да не сте се объркали нещо? Щото оня ден писахте: "Позор! Европа ни спря парите. Губим 220 млн. евро, двойно повече остават във фризера... Причините за жестокия шамар са липса на присъди за корупция, каза Кристина Наги, говорителка на комисаря Оли Рен... Властта бе като попарена..."
Та, дето се вика, те ти, Славче, Оли Рен..
И сега таз, попарената, ще му реже крилата на мръсното копеленце, дето не само ни мрази, ами подучва и Олиле Рен да ни мрази...
Ей, колеги, както се дръвчим на ЕС, да не ловим и ние ориз с клечки по въздуха? В смисъл да ни оставят само на гарнитурата...
По времето на колегата Юли Москов такива обрати в политиката на "Стандарт" не биха ме учудили. Нема да забравя как една вечер Параванката замръкна като Седефчов и се събуди "господин президента". И как Елена Костова викаше по него на едно парти: "Юли, Юли, не ме ли позна?!" Той я беше забравил само за 24 часа... И "Петьо" забрави, и "Ваньо"...Тогава, ако се не лъжа, ми хрумна гениалната мисъл, че главен редактор е диагноза.
Ама те, вестниците, са като империите. Немат вечни приятели, имат вечни интереси. И затова понякога, може би често, да не кажа и винаги, са несправедливи. Вчера ми се обажда кака от Италия и ми разправя какво направил кметът на Флоренция. Понеже в. "Република" му дали ниска оценка, и той се оковал със синджири на един стълб пред офиса на вестника и седял така два часа на мълчалив протест. Не бих понесъл да видя как Бойко седи като прикования Прометей пред офиса на "Експрес", овързан със синджири. Всъщност, това би било много нереалистична гледка. Кой би повярвал, че има синджир, който Бойко не може да скъса? Никой.
Пък директорката на Европейския институт Юлиана Николова вика: "Унищожихме значението на думата отговорност. Всеки казва, че е готов да поеме отговорност, всеки си носел оставката в джоба, но без това да има някакъв морален смисъл."
Не е баш така. Носим отговорност. Бас държа, че ако се направи една проверка, каквато искат от ЕК, маса отговорност ще се намери по къщята на отговорните лица. Всеки народ носи отговорност по свой начин. Българинът си я носи дома.
Колкото до оставката, то е нож с две остриета. Когато през 1875 г. Ботев си подава оставката като председател, БРЦК се разпада. Живков си подаде оставката и малко след това и ЦК се разпадна. Изобщо имаме тежка историческа обремененост с оставките.
Пък и дето каза един пич, оставките сега биха приличали на преподреждането на шезлонгите на "Титаник". Каквото и да се направи, вече е сигурно, че "Ди Каприо" ще глътне водичка, ами поне оркестърът да свири...
Сега се сещам, че тоз Ди Каприо каза веднъж, че като гледал Киану Рийвс в "Много шум за нищо", си рекъл: "Ако той може, и аз мога..."
Ама то едно е да гледаш... Пък и зависи кого си гледал, щото ако си гледал Виденов...